Чудиш се кой е човекът
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?
А аз съм толкоз измислена,
че и ти не ще ме познаеш!
Четеш ли, четеш... замислен си.
Аз съм точка... и запетая...
Не се измъчвай, не ще ме намериш...
Изгубих се някъде в думите.
Препинателен знак съм... Разцепен!
Между лъжи и истини губя се.
Не чети, ако това те измъчва.
От редовете - от тях ще се пазиш,
че разпознаеш ли ме в някоя сричка,
завинаги ще ме намразиш!
Хареса ми!