ЩЕ НОСЯ ЛИ ЕСЕНТА В РЪЦЕ?
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла.
Дошло е времето да си отидеш
и дори не ме поглеждай на раздяла.
Червени рози аз чаках да ми подариш,
а не трепети, които не съм изживяла.
Не е ли скоро, нужно не е и да идваш,
и няма раздяла, когато липсва начало.
Есенна палитра за мене да събираш -
насън видях и дано ми се е привидяло.
© Весела Найденова Всички права запазени