на
Ерос те гледа и смее се пак -
колко си ти беззащитна,
взема лъка и полита стрела,
точно сърцето пронизва.
За милост ще молиш на колене,
че огън душата изгаря,
а синеокият ще се смее над теб
и Афродита ще му приглася.
Афродита не ми позволява
покой и миг дори да отдъхна,
Ерос лети и любовни стрели ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация