Ще пиша стихове в небето

1.09.2023 г., 9:03 ч.

Поезия

216 3 3

ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО

... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,

за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,

пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,

освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? –

застанал на самия ръб на този свят, мълча – посърнал,

какво ще отнеса на гръб? – нима сребро, злата и сърма? –

повярвал в древната лъжа, че съществува Златно руно,

момчето в мене възмъжа, изпи три щипки от тютюна,

нанейде се смали – старик, в дълбоката си златна есен,

как да го спра, нима със вик, с преглътната сълза и песен? –

върху плешивите бърда, проводил своя дълъг заник,

ще бъда слънчева вода в дъжда – над летните поляни,

и щом под лунната ми свещ ми трепне сърчицето клето,

с бодилчета от таралеж ще пиша стихове в небето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДИС (Деа)

2023-09-01T13:40:26+03:00

Пиши!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-09-01T10:07:03+03:00

Ех, тази "пътна прах", която ни прави хора-щастливи.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-09-01T09:52:36+03:00

Безпределна е твоята поетична вселена, Валюше, дълги години да бродиш из нея и да споделяш чудесата й с нас.Ѝ

пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? –