22.04.2008 г., 1:04 ч.  

Горчива равносметка 

  Поезия » Любовна
861 0 19

Когато беше близък на сърцето ми,
получих най-дълбоките си рани:
със думи ме изхвърляше в небето _
за полет не, a само за да падна.

Запуших си ушите – да не чувам
ни звук от тебе. Но е вече късно.
Останаха у мен като куршуми
нелепи белези. И ме разкъсват.
 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ,,Не можеш вече
    ти да ме забравиш.
    И с друга да си,
    мене ще усещаш.,,
    Като вина,
    че нещо си направил,
    след нащта
    първа ни среща,
    което непременно
    ще те промени...
    Вината във тебе
    ще остане,
    че на мене пред Бога
    обещал си
    всичките космически
    мечти,
    но звездите най-ярките
    от всички
    ти на другата
    без дори да искаш
    в отсъствието мое
    тайно ги дари...

    Lina Vira Assa Amy


  • Благодаря на вички.
    С обич ви прегръщам, приятели!
  • Да се седи пред монитора безопасно ли е???
    Поздрави!
  • Ех, че си жена кибритАма и после малко вода
    Поздрав от мен!Само така
  • Ти си истински пожар!
  • Много силни чувства напират в теб!Хареса ми тази категоричност!
    Силна!!!
  • ех, тази ревност......
  • чудесен стих си сътворчла Ели,
    страхотно огнено докосване...
    поздрав !
  • Огнено момиче!
  • Прекрасно и много копнежно...много ми хареса
  • Браво, огнено момиче!
  • Огнено момиче си ти...огнен стих си сътворила!
    Така трябва да се обича...Хубаво е!
    с обич, мила Елица.
  • Браво и от мен!
  • Огън от любов,най-щастливия пожар....Прегръщам те с усмивка!
  • Един прекрасен стих, едно истинско огнено докосване. Пролетни поздрави, Ели!
  • Страхотно Ели! Много огнено и страстно. Поздравявам те
  • Изпепеляващ стих....харесах, м.б., защото и аз така обичам. Ако ти е интересно, надникни в моя от днес/още не знам как ще се казва - много е пресен/...доста близки по звучене. Приятно ми бе!
  • Уау! Обсебваща, стихийна любов! Страхотен стих! Прекрасна си, Ели! Огън и ВОДА!
  • След огъня на любовта понякога остават въглени, които лесно се възпламеняват от нов повей...Пламенен стих! С обич, Елица!
Предложения
: ??:??