Ще помня
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше
или от каменния вечен хлад,
почувствах колко малка съм и грешна.
Но как да върна времето назад…
Прерових датите от календара,
проточилите се най-тъжни дни
и зейна болката недогоряла
в една-едничка думичка: "Помнѝ!"
Не се забравя колко много обич
отиваше си с всеки скъп човек.
Дъждът в очите беше неспособен
за загубите да намери лек.
Ще помня, за да мога да предавам
най-топлото от вашия завет.
Синът ми, мили хора, продължава,
да крачи с тази обич все напред.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силен и докосващ стих!
-
Важно е заветът да продължава, така оставаме във вечността!
-
Много ми е приятно след толкова дълго време отново да те чета, защото за мен твоите стихове са завършени отвсякъде.
-
Силен любящ стих!
-
Със закъснение - но, браво!! Стиха много ми хареса. Много!
-
Поздравления, Ани! Прекрасно е!
-
Поезия!!!
Благодаря ти, Ани! -
Дъждът в очите беше неспособен
за загубите да намери лек. -
Хубава поезия! Поздравления!
-
"Не се забравя колко много обич
отиваше си с всеки скъп човек.
Дъждът в очите беше неспособен
за загубите да намери лек."
Така е, Ани! Сърдечни поздрави!******** -
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Прекрасно!
-
Те са щастливи с теб, Ани! 💖Поднасяш ни завладяваща поезия от душата си!🌹 Благодаря ти!😃
-
...! Ани!
-
Хубаво!
-
Без думи!
-
...!
-
Истинско!
-
Без думи...
-
Поезия!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!