Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла,
вдигнете поглед, нищо, че съм малка.
И други кротостта ми е излъгала,
форматът джобен – с огнена закалка.
Не се гримирам, хвърлих и капелите,
дори ключа си никога не нося.
Елате ми на гости, вие – смелите
и поставете ребром пак въпроса. ...