Ще прилича ли на Вяра,
ако човек престане ближен и любим да предава,
и с евтина да го заменя изневяра,
а в болка и радост ръка да му подава?
Ще прилича ли Надежда,
ако при болка и трудност
човек престане глава ниско да свежда,
и своят път от съдбата начертан продължи без болезнена мудност?
Ще прилича ли на Любов,
ако човек сърцето си отвори,
и с тъжен зов
за пари престане да мисли и говори?
Ще прилича ли на Щастие,
онова, чистото и свято,
което не търсим в чуждото нещастие,
а това, което донася в сърцата ни радост и лято?
Ще прилича ли Добрина,
ако човек в живота задоволен е с блага,
и на бедният и нуждаещ се той от хляба си дари едната половина,
…то тогава Бог в тефтера си една добрина му слага…
Ще приличаме ли на Хора,
ако всеки от нас над живота се замисли,
и на ближният си даде опора,
че един ден всеки от тоз свят си заминава, и след време за него не остават дори и мисли…
В памет на чиче Венко
© Борислав Симеонов Всички права запазени