Довереница (Дочка Василева)
485 17588
17.11.2014 г., 18:41 ч.

Ще счупя огледалото в четвъртък 

  Поезия » Философска
1198 1 33

Верига делници - пълзят или препускат

по стълбата от грижи за насъщния.

И да е имало мечти във вторник сутрин

стопяват се до вечерта в четвъртък.

 

На огледалото не му личат годините,

но гледките му мълком остаряват.

И все по-често другаруват с гримове,

а ползата е присмехът на дявола...

 

Къде е празникът? На дъното на чашата,

в измислените пътища за двама,

в хартиените спомени от някога

записали, което днес го няма...

 

Верига делници - проскубани, подсмърчат,

подрънкват със веригите на навика.

Ще счупя огледалото в четвъртък,

дори с това да предизвикам дявола.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Супер-дръзка си ти и въздействаща..благодаря!
  • Докосващо творение! Браво, Доче!
  • страхотен стих - поздрав!
  • Да!!!
  • Смело и дръзко! Допадна ми емоцията!Поздрави!
  • Силен и въздействащ стих! Удоволствие беше да прочета!
  • На огледалото не му личат годините,
    но гледките му мълком остаряват.
    И все по-често другаруват с гримове

    Хубава вечер, Довереница!
  • Благодаря ви приятели!Благодаря че ви има.Бъдете здрави!
  • О, неее. А седем години...?!

    Доче!
  • Поздрави за този чудесен стих!
  • Хубаво е при теб, може и без огледала!
  • Ако ти потрябва помощ само свирни, ида с големия чук, че така ми се троши... а на моето вече му видях сметката.
    Голямо си и няма да спра да го повтарям. Браво!
  • истинско удоволствие са стиховете ти!
  • Верига делници - пълзят или препускат
    по стълбата от грижи за насъщния.
    ...
    насъщна ми е вярата в препускащите делници
    палачи и създатели на вечната промяна
    сбогувам се, с онази част от своите надежди
    в която знам, че Любовта я няма

    Доче, Благодаря!
  • ... празниците - във бутилки,
    с печат и восък, неизпити,
    дяволът със кепе килнато,
    пред огледалото праха им смита...
  • Браво! Благодаря за удоволствието!
  • Нямам думи!
  • "Аз ще умра в Париж под този дъжд пороен,
    в деня за който имам вече смътен спомен.
    Аз ще умра в Париж ни тъжен, нито весел
    в четвъртък като днешния и пак наесен..."

    Поздравление за хубавия стих, Дочка!
  • Със Кушел! Невероятна си, Доче!!
  • Поздрав и от мен!
  • Страхотен стих!
  • Ама, Вале, нали знаеш приказката... то е като във фотографията...
    "Магаре застанало - магаре излязло!"
    А като го "счупим", няма какво да ни напомня какви сме "магарета"!
  • Крайно време е да се приземим! Не може винаги да пърхаме с крилца и да витаем в облаците!
    И въобще се чудя, не че съм песимист, но защо ни се случват хубави неща, след като рано или късно си плащаме цената им!
    Вълнуващ и дълбоко проницателен стих!
    Поздрави!
  • Ами, счупи го, Доче! То и без това вече не ни трябва! Пак ти ръкопляскам!
  • Много ми хареса! Браво!
  • Интересна и докосваща поезия! Присъединявам се към мнението на
    другите и те поздравявам! Поставям ти най-висока оценка!
  • Браво, Доче!
  • Браво!
  • На огледалото не му личат годините,
    но гледките му мълком остаряват.

    Страхотно прозрение!
  • Всъщност съм в режим на излитане.
    И не поглеждам към огледалото.
    Но препускат край мене дните ми -
    а аз се връщам в началото.....
  • Счупи го това огледало най-после! Знаеш ли, какво има на дъното на чашата? Там са вторнишките ти мечти. Давай, смело и безотговорно предизвикай дявола... Браво, Доче!
  • Невероятно! Миналата седмица ме споходиха същите мисли и огледалото се превърна в главен герой, вероятно защото пред неговите очи минава живота ни.
  • Поспрях се с удоволствие и размисъл - за мълком остаряващите гледки...и за дъното на чашата...
    Браво!
Предложения
: ??:??