Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна.
Другата в крило ще превърна.
Ще полетя над бездната без дъно.
Отсреща в горите ще потънем.
Обърни се! Имай ми доверие!
Нали в сърцето ти е любовта.
Отвори душевните предверия,
да вляза, с любов да те спася.
За мен този миг е съдбовен.
За тебе нека е божествен дар.
Да хвърлим тежести огромни.
Един за друг да сме лечебен цяр.
Ако подходиш с недоверие,
в пропастта ще се приземим.
Отворили небесното предверие,
разбитите сърца ще приютим.
17 10 2015
© Надежда Борисова Всички права запазени