Студът сърцето прикова
и сняг на прага му натрупа.
Студени, моите слова
се скриха под език-хралупа.
Изстина моето сърце...
Заключи то сърце зад прага
и скръсти нежните ръце
да чака пролетната сага.
Ще мине зимата в сърцето
и този сняг ще се стопи.
С усмивка топла на лицето
ще цъфнат старите липи.
И всяка думичка отново
в ефир любовен ще лети.
В основата на нещо ново
ще бъдеш, мила, само ти!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрав от сърце!