Ще си запазя болката, която
с пироните си остри наранява.
Не бих я дал за скъпоценно злато,
че моя си е и във мен остава.
О, болка от любов не се продава.
Не си отива никога и слято
с душата ми по пътя продължава
усещайки я като нещо свято.
Отиде ли си болката в забрава
ще стане ли сърцето по- богато?
Една е обичта и се отдава,
дори съдбата да те тика в блато.
Макар и с болка, аз не ще изтлея,
че без любов не мога да живея.
© Асенчо Грудев Всички права запазени