Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха,
че няма да се върнеш в друг живот,
когато ще сме близо до пръстта
и още по-негодни за любов...
За туй ще те намеря предварително.
Преди да ме обхване онзи гняв -
баща на мойте грешки разрушителни,
с които много бързо остарях...
Тогава ще проникна със възторга си.
С пулсиращи и твърди намерения.
Във девствената твоя илюзорност
и влажно, тъй смълчано откровение...
А ти ще ме прошепнеш в миг на стон.
От облака във мен, ще бликне дъжд.
Ще влизам в теб, намерил своя дом
и ще посея обичта на влюбен мъж...
©тихопат.
Данаил Антонов
31.07.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени