Захлупил си очи - не виждаш нищо,
безчувствен си - мъртвешки сън.
Къде се изгуби момчето,
с което щастлива се разхождах навън.
Студен си - няма живот,
дори лицето ти от яд не потрепва.
Вятър косите ми гали
и "сбогом" вместо теб ми прошепва.
Пожарът бе погасен от сълзи,
клетвите - потъпкани, далечни...
Сърцето спря да кърви
след спорове безсмислени и вечни.
В тая тъмница ще запаля свещичка,
но зная, няма надежда...
Има ли сила, която
мен към теб да отвежда...?
Ще прелея от болка и гняв,
къде да намеря утеха?
Оставям те, защото разбрах -
не ми е по мярка черната дреха.
...Ще те погаля за последно -
спомени дълбоко в себе си заравям!
Ти погуби всичко -
целувам те, погребвам те, забравям!
© Natalie Всички права запазени