11.05.2008 г., 19:27 ч.

Ще те спася 

  Поезия » Друга
671 0 9
 

Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.

Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .

Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,

а корицата  сега оръфана и едва те разпознах.

 

И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти.

Да помогна пожелах, но светкавици получих в замяна.

С цветна четка калното нацапах и шареното подарих ти.

И копнеех да те изкопча от мрежата наивност изтъкана.

 

За почивка не поспрях, не се уплаших, не се разколебах...

Коленете наранени - калени са от падане.

И  от деянията ти необясними всички травми изтърпях.

Отново  продължих - нужно бе да те предпазя от пропадане.

 

Посветено на приятелка!

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??