В един красив момент ще замълчим...
Ще млъкне всеки вой от черна злоба...
А всичко дето ден след ден град им...
И него ще го тури времето във гроба...
Ще махне нежно всяка клевета...
И всичко що е било, ще изгние...
И тогава няма да я има суетата...
С какво ще сме облечени във гроба ние...
И не ще помислим кой, и за какво завижда...
Кой в градината ни плевели сади?
Бог отгоре всичко зорко вижда...
И съди ни за нашите злини...
Други пък ще се разлагат живи по земята...
Сърца ще гледат как се пръскат и боли!
И ден след друг, просмукани от тъмнина...
Сърцето им дори да бие ще крещи...
09.05.24. 16:03
София
© Красимир Тодоров Всички права запазени