Що за човек...
Стои на кея като флаг,
косите му ще тръгнат с вятъра
и той не е човекът непознат,
не е пристигал в дом, за да си иде някога,
не е забравял чуждите жени,
но вярвал е, че ще уварди тая,
която вечер с ореол от вяра
му топли яденето и го чака.
Не отпътува с кораба,
а маха, забил крака в пръстта,
с едно крило на албатрос успява ...