Убийствена ирония на съдбата.
Пожелах си преди време
щастие, късмет и дълголетие.
Бяхме двама в живота,
и се врекохме да
продължим напред.
Днес не вярвам на това.
На този светъл празник,
пожелах си пак, но само
две неща – здраве,
за да продължа сама.
Годините отминаха
отнесоха и любовта.
Оставиха след себе си
само гняв и самота.
Що за ден?
© С. П. Всички права запазени