Появихме се незнайно как
и разблъскахме природата с ритници.
Примирихме се с жега и със сняг,
поставихме се над животни и над птици.
Навсякъде без мисъл леем кръв,
животът си превърнахме в бунище,
забравили, че златото не е храна, а стръв,
но все търсим обич и за нея пишем.
Що за хора сме???
© Вили Тодоров Всички права запазени