Patrizzia (Надежда Ангелова)
2240 18459
18.09.2024 г., 0:48 ч.

Щом болката се поболее 

  Поезия
106 2 3

И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.

Едничка лудост ме догони,
до мене и до днес е тя.
Трънливите, грабливи клони
превръща тихичко в цветя.

Щом болката се поболее,
тя – лудостта, до мен е пак
и с порив див и ненадеен
белязва утрото ми с мрак.

И в нощите ми бели жива
е в моя стих – с любов роден.
Да не сънува не заспива
и тихо моли се за мен.

И казва: Ето, коленича,
пред людския ви съд жесток...
За да обичаш ти, момиче,
ще подлудя дори и Бог...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??