Музика ли е
моят неземен свят,
здрава скала
или единствена дума,
може би копнежен
звездоброец засмян,
който от вятър
откраднал е струна.
Житни снопове
от лятото е събрал
и фино до бяло
отвял на хармана,
с обич пречистил,
изтупал от прах
висши пориви -
същинска нирвана.
И задъхан
мирис на есен довял
в жълтопъстра
уханна премяна,
и тревогите ми
докрай разпилял,
щом е обич,
край мене останала.
© Мариола Томова Всички права запазени