Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае,
да ти налее благ пелин.
Конец от тънък дим мотае
последният свадлив комин.
Навярно пъпът му е хвърлен
на някой ангел в този двор,
и го очаква да се върне
заспалият до пътя бор. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация