линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
18.07.2019 г., 13:24 ч.

Щрих върху платно, затиснато от порцеланова чаша 

  Поезия » Друга
699 2 4

Бе сам прекрасният Адам.

Залязваше копнежът на Луната

да скита вечно с него. Там,

където близостта е в сетивата.

 

Загледан в забраненото от Бог,

потъркваше Адам разсеяното си ребро,

докато умуваше: “за бога, как

понася битието си това стебло?”.

 

Едва тогава Ева се роди,

за радост, най-голяма, на змията.

Бе време някого да изкуши.

Да опознае любовта ѝ към земята.

 

Пълзеше. Към създаденото за добро.

И въздухът от ужаса крещеше.

Обсипаното с плод дърво

съвсем спокойно си растеше.

 

* подарено

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Росалина, Благодаря Ти!
  • Еха, какво ли би било ако липсваше дори един елемент от райската градина?!? Змията вероятно щеше да е заменена с невестулка, а ябълката с нар. Неизбежното щеше ли да е предотвратено?!? Не вярвам! Дори без Ева, Адам щеше да посегне и да вземе забранения плод все някога - от разсеяност, от мързеливо съзерцание, затова, че ябълката се е търкулнала до него...Оригинален стих! Превъзходен галоп към библейските картини!
  • Ани, възхищения... Благодаря Ти!
  • Ами да, предназначението на ябълковото дърво е да дава плод, на Адам да не бъде сам. На Ева да радва окото. А змията... змията просто знае кога да излезе под камъка.
Предложения
: ??:??