ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило.
Не можах да изтрия следите му кални от прага.
Тръпен вкус на горчилка по моите устни се стече.
И преди от комина последният кос да избяга –
осем такта добави в хорала гъгнив на сърцето.
Бях сама и безсилна – като пух от отлитнала птица,
във чието гнездо се намъква натрапчива скука.
Окъсяват ми дните и сякаш зърна в броеница ...