Щурчето

31.01.2017 г., 17:34 ч.

Поезия » Пейзажна

490 0 1

Слънцето разтваря над мен
янтарно-златистия си ден,
в снега сребрист отразен
като октава от зимен рефрен.
Мигът се е спрял вцепенен,
студът дори спи уморен,
само ветрец тих и смутен
душата ми рови – къде е,
щурчето твое, къде е...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Щурчето

Искате да прочетете повече?

Предложения