На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето,
две прегърбени лодки, две чаши коняк,
сенки две във съня на Щурчето.
Не говорят, не трепват, а чакат,
дълго чакат бризът невидим
брадите им дълги да сепне,
да ги люшне – пожълтели хамаци,
да ги върже на възел, съвсем неусетно.
А петите им – камъни дънни,
бавно дълбаят горещи бразди
и вулкани във влажния пясък,
там, във тъмнотосиньо, говорят с моруните
и делфините гонят в седефени блясъци.
Очите – виолетови, тихи стихии,
метеорно взривяват планети с фантазия
и прераждат ги в дните на детството.
Погледни и повярвай! Ти си част от магията,
паяче малко, изплело дъга от вълшебство.
А Щурчето сънува, сънува –
две ярки светулки във мрака,
две ноти еднакви от своята песен.
Сънувай, мъниче, това е спомен, пътуване
към приказка бяла, затрупана в преспите.
© Даниела Всички права запазени