Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици.
Албена Безовска, „Много сняг, много хляб“
Слънце ще изгрее,
няма да вали.
Щом сърцето пее,
бягайте, мъгли!
Бягайте, вихрушки,
с дъжд и мокър сняг,
ветре, стига люшка
стария дъбак!
Паяжинка светла
сбъркал с жълт конец,
лъч бразди небето,
гони бял молец.
Сипнал бил нощеска!
Сняг не – маскарад.
Под бреза – гротеска,
черен с бял квадрат.
Понамокрен, с краска –
шахматно поле,
трака с клюн и пляска
щъркелът с криле.
В младата горица,
в пъпналия злак
плъпнали дечица –
глъч, игри до мрак.
Рано още? Нищо!
Слънце – на верев.
Сред тревите пищни –
птичи зов, напев.
Ще е благодатен
този ден, личи
още от зората,
грейнала в лъчи.
Топъл, добротворен
над града – южняк.
И коли, и хора –
весел върволяк.
А снегът на двора
бързо се топи.
Пролет без умора –
кой е луд да спи?
https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B3#fpstate=ive&vld=cid:f061f79c,vid:Y_SmhE_Ket8
© Мария Димитрова Всички права запазени