Сигурна ли е земята, по която ходя?
Та нали Земята се върти?
Искам ли в мрака аз да бродя
Под небето с безкрайните звезди?
Вярата ми – силно тя напира
И надежда пламенно гори
Чувствам как кръвта ми пак завира
И превръща моята реалност в мечти.
Трябва ли да слушам аз душата?
Или да я усмиря?
Да подтисна всички мисли в главата
За да не мога да се нараня.
За последно си задавам пак въпроса –
Трябва ли да има свят?
И продължавам аз да ходя боса
В мрак без светлина познат.
© Николина Згуровска Всички права запазени