Сила

14.01.2014 г., 20:52 ч.

Поезия » Философска

633 0 1

Стара съм, но силна в тоя свят,

мразя очила в розов цвят.

Мами ме сладък, дъхав мед.

Гледам с добро - преди и след

всяка битка за насъщен хляб.

И се спасявам на златен бряг,

чакам златната вода

от приказка за мене придошла.

В дрехи от пурпур и атлаз,

пия от небесен тюркоаз,

мисли полагам на бял лист,

гали ме облак свят и чист.

От черната вода ще пазя света,

знам, витално умея да летя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.