27.10.2010 г., 20:59 ч.

Силата на слабия 

  Поезия » Философска
2522 7 22

 Силата на слабия

 

Промокрено от леден дъжд врабче.

И къшей хляб на тротоара мокър.

Да си щастлив не означава, че

съдбата ти флиртува със живота.

 

Трепереше. Подскачаше във кръг

и клъвваше по някоя трохичка.

Озърташе се – придобит недъг,

когато се страхуваме за всичко.

 

Тежеше хлябът. Бе врабецът сам.

И беше невъзможно да го вдигне.

Понякога късметът е голям –

остава там, където ни застигне. 

 

Но изведнъж се появи врагът,

приел видът на куче изгладняло.

Двубоят бе с предизвестена смърт,

а бягството, единствена реалност.

 

Но вместо да изхвръкне начаса,

врабчето придоби незнайна сила.

И ядно клъвна кучето в носа.

И пак. И пак. Отчаяно. Без милост.

 

Внезапно стреснат песът изквича,

подви опашка после и побягна.

Едно врабче доказа на света,

че битката за хляба... няма равна.

                          

© Александър Калчев Всички права запазени

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  3534 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??