11.04.2008 г., 21:56 ч.

Силна 

  Поезия » Философска
1157 0 10
Самотата не е за слабите хора -
тя е за силните, непобедимите!
Да крачиш, въпреки вътрешната умора -
това е единствено за ненаранимите!

Аз бях слаба! И какво спечелих?
Предателства само и огорчения!
Търсих любов... А защо не намерих?
Открих само съвестни угризения!

Сега аз съм силна, макар и самотна...
Но себе си втори път няма да дам
на някой с душа - опустяла, сиротна.
На някой, който и от мен е по-сам!

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво.Лично на мен ми прозвуча малко носталгично , защото са ме спохождали подобни мисли преди време.Поздрави.
  • Само така!!!! Много, много харесвам поезията ти!!! Прегръдки!!!
  • Поздравления.Хубав стих , мила
  • Пишеш прекрасно!
  • Напълно споделям мнението ти!Много ми допадна.Страхотен стих!
  • От лимона парвиш лимонада. Силна си, категорична!
    Харесва ми този хъс в стиховете ти!
  • Хареса ми много!Поздрав!
  • "Самотата не е за слабите хора -
    тя е за силните, непобедимите!
    Да крачиш, въпреки вътрешната умора -
    това е единствено за ненаранимите!"

    Самотата има толкова много лица.
    Зависи от ъгъла под който я гледаш.
    Дали си щастлива,дали си това,
    което живота е дал да си вземеш.
    Дали си мечтаеш очаквайки принца,
    дали си заключила в погледа страст.
    Или просто търсиш къде да се скриеш
    проклинайки чужда и своя вина...
  • Трогна ме..натъжи ме...
    но пишеш прекрасни стихове...!!!
    с много обич, мила Васка.
  • Много истински стих,поздравявам те!!!
Предложения
: ??:??