След като се напи с нелюбов,
моето вярно чудовище се огледа,
оригна се хубаво
и реши
че е време да се променя.
Беше до гуша сито,
назобено със измамност,
създало доста проблеми,
някои - загубили давност,
и изведнъж придоби смелост,
отърси от себе си
плячката,
полепнала по устата му.
Моето вярно чудовище,
част от мене самата,
беше ме хищно погълнало
мен, какавида
космата
и ме беше изплюло.
И сега си сресвам крилата.
© Павлина Гатева Всички права запазени