На Демоните черна власт
притули хоризонта светъл
и аз, от коня си Пегас,
съзрях как хулят и клеветят.
Народът станал е Сизиф,
нагоре камъкът си бута.
Стои над него политик
обхванат от поредна скука.
За тази своя орис зла,
предречена му за Месия,
е всъщност робът без крила
с хомот, нахлузен върху шия.
На Демоните черна власт
настъпва краят и, не крия.
С крила политне ли Пегас,
ще чуя тътена стихиен.
Раздиран в мълни небосвод
душите тъмни ще отмие.
В озонов дъх всевиждащ Бог
във слънчев ден ще се въздигне.
Той Демона ще порази
и на престола ще възкачи
Човек, а в черните бразди
ще пръскат семена орачи.
Отново в ниви ще класи
цветуща, нашата България!
За жътва тежка се гласи,
за зърно щедро във хамбарите.
Камбаната ще възвести
със меден звън една епоха
в която равни, аз и ти
ще сме отхвърлили хомота!
© Иван Христов Всички права запазени