Дали надбягване или е впряг животът, по-бързо аз ли бягам или сякаш ти. Вървим по друмите с най-дългите препятствия, един във друг се взираме с мечтателни очи. Дали и морски бриз с дъха си ни погалва, добър моряк съм аз, а може би и ти. И пак сме на оная яхта, бялата, понесени безбрежно по сините вълни. Дали си по-увереният, аз - по-безпомощната, кормчия си, а нежен навигатор аз. И все достигаме ръба на пропасти, преди да се разбием в бeздната, от раз. Дали това е лудост, вечна мисъл ни преследва, по мъничко се спираме, като в без памет дни. Но отговор защо, защо ли непоследва, защото... просто сме родени... в стих.
Благодаря, че ви хареса!!!
Днес ще го прочета и още два за жената,
в читалището в Горна Оряховица, послучай 8 март!!!
Приятни празнични дни, мили приятели!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
скъпа Мариола!!!
прегръдки от Вълчо!!!