СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ
... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,
и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,
не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –
за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой,
отвъд баща ми пак да ме прегърне, като му дам пунгията с тютюн,
понеже идат зимите кахърни – за мама! – дълъг път и нов бастун,
а аз да пея с летните авлиги! – какво, че вече слизам към стоте? –
да пиша невъзможните си книги, все някой нявга ще ги прочете,
да бъдат добрини и светли друми! – пред моите прекрасни синове,
доде летях след кротките си думи, над мен се сцепи куполът надве! –
и в храма плащаницата се свлече, и аз потънах в погледа Му син. ...