8.11.2013 г., 20:40 ч.

Синият път 

  Поезия » Друга
1264 1 38

 

Не знам къде отива този самолет,

но всичките му пътища са сини,

мечтая  да съм до прозореца отпред

с покрита масичка от ягоди и вино.

 

За миг над земното кълбо  да прелетя,

да взема малко мъдрост от звездите

и  някъде над изгрева да  спра

за слънце истинско в кутийка със лъчите,

 

за да ме топли в този леден свят

на глутници от вълци и лисици

със благороднически  маски за парад

и лъвски нокти скрити в  ръкавици.

 

Астероиди после нека  ме валят,

да падат във краката  ми лавини,

ще бъде слънчево в душевния ми кът

от спомена за пътищата сини.

 

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??