Под старата череша лежеше
демон черен и кълнеше.
Подпрял глава на сухия ствол,
поглед забол в синия славей,
чуруликащ на един нисък клон...
И сякаш със сладко-горчивия привкус на бонбон с ром,
той размишляваше над нейната скорошна смърт.
Погубил я бил от любов... омраза...
гневен, че и тя го обичаше...
(омърсена от собствената си тленност)
нараняваше...
И въпреки това не заслужаваше смъртта, ...