Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.
Крилата разпериха в синя безкрайност.
Крилата… които отрязах от себе си
със майчина обич и всеотдайност.
Небето е тяхно. Не им трябва земята.
С очите си жадни все гледам нагоре.
Там лудият вятър през глава се премята,
израсли момчета владеят простора.
И нощем до болка се свиват зениците.
Сънувам ги още по детски засмени.
А те разговарят безгрижно със птиците
и гонят мечтите в далечни вселени. ...