(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)
Като тънка свещица гори и се стапя
и последната радост на нашия ден.
Онемели сълзи от сърцето ми капят,
но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен.
И ми става и тесен, и душен просторът.
И горчи всяка глътка от въздуха син.
Синевата безмълвно ме гледа отгоре
и флиртува със Слънцето - светъл рубин.
Аз пребродих за тебе докрай снеговете.
Вече стигнах средата на моя живот.
Приглушена надежда в душата ми свети - ...