31.07.2019 г., 8:35 ч.  

Синьо цвете 

  Поезия
771 10 6

Разсичах мълнии над тебе, бяло цвете!

Чертах с бодли по пясъка посоки...

Раздавах длани, за да стопля ледовете!

Сълзи – на ветровете пъстрооки...

 

Рисувах ширини над тебе, бяло цвете!

По стъпки на краче от бубулечка,

детето бях! И сън, несбъднат за нозете!

Обувка бях... на твоята пътечка.

 

Гнездо на бяло кукувиче, бяло цвете,

бях в клонките на пролет. Нощ и ден!

От зимите ушивах ти елече... лете –

прохлада бях! Наесен – листопад червен!

 

Блести и слънцето от бялото мъниче!...

... Да! Губих почвата и удрях на греда...

За да остана във душата на момиче

си посадих и синьо цвете, свобода!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че коментирахте какво сте усетили, Веси и Ангелче! Да ви е цветно и красиво!
  • Хармония, духовност, неуловимост - това усетих! Прекрасно е да си имаш синьо цвете! Поздрави!
  • Чувствителни поетични души сте вие!! Като тимпанни удари са топлите ви думи... От сърце благодаря!
  • Ооо, това си го прибирам най-безцеремонно! 💙
  • На поетична философия си го ударила...
    Харесва ми.
  • Леко, чисто, красиво, въздушно! Прекрасно!!!
Предложения
: ??:??