Небето на снимката
съвсем не прилича на небето
в окото на бивола,
нито на чадъра над издуханото глухарче.
Аз мога да го видя даже зад хоризонта,
в края на собствените си пръсти,
преодолявайки дори силата на своето въображение.
Безкрайно е небето, само когато е на парчета в душата ми.
Синьото е подарък,
но кой е този анонимен дарител?
Той краде залези и връща облаци,
които на смъртния одър ...