Не! Не сипвай вино!
Виното само ме опива.
Сипвай водка, нека се напия!
Приятелко, не ме жали!
Сипвай, че много ми тежи!
Хайде, остави ме!
Нека се напия!
Да се напия и да забравя всичко!
Всички до един!
Подай цигарите.
Къде са?
Иска ми се да изчезна като дим.
Виждаш ли цигарата?
Изгарям като нея!
Не, приятелко!
Не е от любов!
Изгарям, падам като пепел,
от липса на любов!
От ежедневните проблеми!
От скука и от делник сив!
Един и същ-трънлив!
Подай ми водката!
Така, сипи ми!
Вече второ пия....
Хайде, разкажи ми...
Има ли при тебе някой нов?
Радвам се! Добър ли е?
Прекрасно!
Заслужаваш най-доброто!
Ясно?
А аз умирам бавно!
Сякаш си продадох свободата.
Продадох я заради една любов,
за една безформена мечта!
Да, знам!
Не съм отчаяна, спокойно!
Просто ми тежи!
Сипи ми още!
Хайде, чашата налей!
Вързана съм сякаш,
като звяр опитомен.
И това ще мине!
Сега обаче ми е трудно!
С големите мечти,
та чак вселената е малка
и в един застой.
Животът ми е спрял!
Разбираш ли?
Не разбирай, а сипи!
Ще ми мине.
Ще постигна всичките мечти!
Обичам те, приятелко!
А сега налей!
Ще се напия тази нощ
и ще забравя всичко,
което ми тежи!
© Деница Гогова Всички права запазени
когато мъката ни е горчива.
Интересен стих и хубав извод
"И това ще мине!"