11.09.2014 г., 18:01 ч.

Сираче 

  Поезия » Друга
384 1 0
Ти нямаш близки, скъпо мое,
изгуби майка, нямаш и баща...
Без слънце раснеш в тъмното усое,
безрадостни са пустите места!
О,твоя жребий е в съдба жестока,
мъртвилото си влачеш от дете,
затова и целите ти не хвърчат високо,
очакваш злото да те отведе.
Не помниш, мила майчина милувка,
не те напътства силен бащин глас,
не виждам често твоята усмивка...
При теб мизерията е на власт! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??