Сираче
Сираче
Тиха нощ, тиха и свята.
Красота, като в песен неизпята.
Всяко прозорче светеше
и отвсякъде весел глас ехтеше.
Празничните светлинки потрепваха
и със снежинките се смесваха.
Навън снегът тихо шептеше
и слабият вятър около къщата кръжеше.
А вътре в нея бе топло и приятно,
от празнични гозби ароматно.
Навръх Коледа беше
и семейството усмихнато
на трапезата стоеше.
***
... а отвън сираче се бе спряло,
в дрипи облечено цяло...
Поглед неволен към него ме насочи
и към сърцето ми някой сякаш лък посочи...
Тогава от очите му една сълзица се отрони
и от мен радост всякаква прогони...
И пак продължи напред,
където от уличните лампи светлината
очертаваше неясните пътища на съдбата,
и не след дълго загубих го от поглед във тъмата...
Тогава тази сълзица
нарекох я аз на несправедливостта искрица...
© Борислав Симеонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво градски, много са хубави всичките ти стихове. Поздрави.
-
Браво! Много ми хареса
-
Поредното прекрасно стихотворение, макар и изпълнено с толкова тъга...
моите поздравления! -
факт - България! Тъжен стих наистина, но пък е нещо като ежедневие за жалост в нашата страна. Стихът е наистина много добър за разлика от повода...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
