На Созопол калдъръма топъл
помни още стъпките ми боси,
младостта ми със любовен вопъл,
с неизречените ми въпроси.
Споменът за сладко от смокини
тихо ме отвежда чак до кея,
за да търся старата гъркиня
и сиртаки с нея да запеем.
Стъпките на спомените боси
в тихото отекват като вопъл,
аз в душата винаги ще нося
чудното видение Созопол.