Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
4.12.2021 г., 10:14 ч.  

Ситни камъни, едри сълзи 

  Поезия » Философска
424 2 4

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.

 

Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат,
и къртичини кални  разравят до дъно, до кост.
Като жилава драка съм аз и нелека задача,
е насън да живея. А всъщност животът е прост.

 

И до лакти ръцете са кални и мислят си всички,
ето как е възможно и птица в калта да пълзи.
Само в стихове гневни,  с корави, балкански привички,
плаче сипей ронлив. Ситни камъни, едри сълзи.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??