късно е
би казал шепотът
недоловим
в съня ми
той винаги
е годен само за слушаемост
почти като предмет
не подлежи
на съмване
понякога зачерква ме
а аз съм тук
спокойно преминаваща
рисувам необятия
през ден през месец
розовото прави се
самостоятелно
от бели тишини
и бликаща идея кръв
и стоплям се понякога
и тебешир не е душата ми
ежеминутно
опакована съм
в дъжд
© Геновева Христова Всички права запазени
ето ти балсам