Видях го във тунела...
Със края на окото си го зърнах...
Във ъгъла, на топличко стоеше...
Красавец някога е бил!
Висок и снажен!
С очи красиви и перчем нахален!
Сега... със поглед посивял...
От мъка сгърчен!
Лице на смачкан и захвърлен лист хартия...
Стоеше в ъгъла...
Cред хилядите - сам самичък!
Захвърлен там... като ненужна никому ...