21.02.2010 г., 13:11 ч.

Сиво 

  Поезия » Друга
873 0 1

Когато мракът спусне се над нейната квартира сива,
когато я обгърне в тесен ореол
и се с вечерната буря слива,
и настава летен ураган.

Очите й - като топази тъмни и студени -
във тях спотайваща се болка е присъща
от спомените вече избледнели,
от нейната тъга могъща.

И някак в ледената й бърлога,
се е промъкнал някой тъй безличен,
някой, който още да не мога
неин единствен да наричам.

© Някоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??