Яким (Яким Дянков)
153 671
19.03.2008 г., 12:24 ч.

Сказание за чистата сълза Песен І 

  Поезия » Оди и поеми
1266 0 23
 Сказание за чистата сълза

 

Призрачни думи

в призрачни строфи

призрачно светят

в призрачен мрак.

 

Сребърно бели,

сребърно черни,

сребърно дебнат 

Древния враг.

 

Тихо  треперят.

Тихо се леят.

Тихо забулват

тихия свят.

 

Здрач подир здрача

спират палача.

В призрачни мрежи

Вечните спят.


ПЕСЕН І - НАБЛЮДАТЕЛИТЕ

 

- Колко е тихо - прошепна Зафира.

Тихо е, да - отговори Таян -

Още е пладне, а всичко замира.

Знаците виж - предстои ураган.

Птиците ниско кръжат над полята.

 Хапят без милост свирепи мухи.

 Бавно и тежко поляга тревата.

Крият се в дупките зайци и змии.

Вълци и псета откъслечно вият,

рязко замлъкват и пак - тишина.

Даже щурците цигулки прибират.

Жаби се гмуркат в зелени блата.

- Облаци няма - отвърна Зафира -

слънцето ярко в небето гори. 

Виж маранята. И вятърът стихна,

сякаш за миг е притворил очи.

Често страхът се промъква неканен,

щом за минута усетим покой.

Нека не бързаме, още е рано

да се надува тръбата за бой.

- Всъщност е късно, нима не разбираш,

скрила главата си в пясъка сух,

тук има нещо нередно, Зафира.

Нека погледнем в кристалния куб.

Знаеш, че сам да отида, не мога.

Нужни са двама - от век е така.

Време е, скъпа - погледна я строго,

после добави с нескрита тъга:

- Знам колко много обичаш, Любима,

тези минути от летния ден,

но не забравяй, че твоето име

теб задължава, а моето - мен.

- Щом си уверен, ще тръгнем веднага -

с нежна усмивка отвърна му тя.

- Хайде, юначе, че път ни очаква -

рече и скокна за миг на крака.

Без да се бави, Таян я последва

към храсталаците вдясно от тях.

В погледа черен проблесна надежда,

вяра смени  избуялия страх.

До разцъфтелите глог и къпина,

в тучната, крехка, зелена трева,

кротко растеше една дива слива,

а на стеблото й - две стремена.

Леко привързана бяла кобила

кротко откъсваше сочни стебла.

Черен жребец със разрошена грива

нервно пръхтеше, усетил беда.

Двамата млади до тях приближиха,

бързо развързаха свойте коне

и на земята багажа свалиха.

Кон със дисаги не бяга добре.

- Кончета какини, кончета златни,

тичайте бързо към Белия град.

Трябва да стигнете там преди залез -

в двора просторен на моя баща...

Ние с Таян сме във друга посока.

Чакат ни важни и спешни дела,

но ще се върнем, приятели, скоро -

заедно с вас да посрещнем нощта.

Тъй им нареждаше кака Зафира.

Батко Таян им подаваше зоб.

Щом ги нахрани, с  ръка ги спотири.

Те се понесоха в бесен галоп.

Като вихрушка препуснаха - диви

и се изгубиха в равната шир.

Знаеха колко е важно да стигнат

точно навреме при своя пастир.

Щом ги изпратиха с поглед последен,

бавно преплетоха силни ръце,

тихо отправиха зов към небето

мъжки гърди и девиче сърце.

Устните с трепет напевно шептяха

Вечните древни заветни слова.

С воля и жар гласовете си сляха.

Техните думи звучаха така:

 

„Драконе черен, Драконе верен,

бързо буди се от дългия сън.

В миг долети през гори и морета.

Драконе, чисти сърца те зоват."

 

Гръм се разнесе от север със екот.

 Ярко сияние блесна от юг.

Дорде примигне окото и ето -

Черният дракон вече е тук.

Смело Зафира с Таян поздравиха

дракона с древния сложен поклон.

После на мощния гръб се качиха

и полетяха сред син небосклон. 

Точно тогава отвъд хоризонта,

дето не стига човешкия взор,

бавно се скупчваха облаци грозни

с гневно боботене, в мощен циклон.

© Яким Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??